С Наказателно постановление № 815/17.09.2013 г. на
Кмета на район „Средец” при Столична община е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Глобата е наложена за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), на основание чл. 65, ал. 1 от НОДТСО /отм./, поради това, че на 30.08.2013 г., около 14.55 часа, в гр. София, район „Средец”, в Борисовата градина, срещу сградата на БНР, водачът на МПС е извършила движение и е паркирала МПС върху терен, който е общинска зелена система.
Наказателното постановление е обжалвано и е образувано наказателно дело от административен характер (НАХД) № 20402/2013 г. на Софийски районен съд, 114 състав. С Решение от 28.11.2014 г. по НАХД № 20402/2013 г. на Софийски районен съд, 114 състав, е изменено Наказателно постановление № 815/17.09.2013 г. на Кмета на район „Средец” при Столична община, с което е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, и вместо това е определил глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 142 от НПДТСО /нов/.
В своите мотиви Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), който текст обаче е отменен с Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. на Столичен общински съвет и е приет нов текст със същото решение – чл. 142 от НОДТСО /нов/. Тъй като новата норма на чл. 142 от НОДТСО предвижда минимална санкция в размер на 50 лева, то съдът приема, че е справедливо наложената глоба да бъде редуцирана от 100 лв. на 50 лв., поради което е изменил наложеното с наказателното постановление административно наказание – глоба.
Решението на Софийски районен съд е обжалвано и с Решение № 1771 от 18.03.2015 г. по касационно административно дело № 453/2015 г. на Административен съд – София град, IX касационен състав, е отменено изцяло Наказателно постановление № 815/17.09.2013 г. на Кмета на район „Средец” при Столична община.
В своите мотиви административният съд изтъква, че съгласно чл. 47 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.
Разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗАНН допуска възможност ръководителите по буква „а“ да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, но само когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. Следователно ЗАНН не позволява с наредба да се предвижда делегиране на правомощия по издаване на наказателни постановления от кметовете на общини на други определени от тях длъжностни лица. Такава възможност би възникнала, само ако е предвидена в специален закон. Такъв по отношение на ЗАНН е Законът за местното самоуправление и местната администрация. В чл. 22 ЗМСМА е предвидено, че общинският съвет издава наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, а ал.5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. Няма друг специален закон в областта на определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, който да предвижда нещо различно. В чл. 128, ал.1 от Закона за местните данъци и такси е предвидено, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица, или, възприетото от законодателя разрешение съвпада с даденото по чл. 22, ал.5 ЗМСМА.
Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Анализът на разпоредбата на чл. 137, ал.1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, чл. 22 ЗМСМА показва противоречие между текста на подзаконовия нормативен акт и на закона: разпоредбата на чл. 137, ал.1 от Наредбата недопустимо разширява кръга на лицата, които законът определя да бъдат административно-наказващи органи. Законът предвижда такова правомощие само на кмета или негов заместник, а наредбата сочи лица извън този кръг.
Съгласно чл. 76, ал.3 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 75, ал.2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал.2 и чл. 76, ал.1 и ал.2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал.2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Следователно както ЗАНН, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат с подзаконов нормативен акт Столичният общински съвет да определя компетентност на административно-наказващ орган. Разпоредбата на чл. 22 ЗМСМА не предвижда възможност за общинския съвет да определи и други административно-наказващи органи освен изрично посочените в закона. Нормата следва да се прилага само съобразно изричното нейно съдържание и без да се тълкува разширително и в противоречие с принципа за законност по чл. 4 АПК и принципът на правовата държава – чл. 4, ал.1 от Конституцията.
По тези съображения се налага извод, че Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган и подлежи на отмяна.
Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
За повече информация относно процедурата по обжалване на наказателни постановления прочетете тук
BG 
EN